Ядреният шантаж като част от руската доктрина
Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg
От началото на по този начин наречената „ нуклеарна епоха “, почнала със основаването и потреблението на първите атомни бомби в края на Втората международна, логиката на воденето на военни дейности надълбоко се е трансформирала. Тук бихме могли да перифразираме Маргарет Тачър, която споделя, че свят с нуклеарни оръжия е доста по-стабилен и нуклеарното въздържане служи като доста сериозна превантивна мярка пред започването на огромни военни спорове – за съпоставяне Първата и Втората международна война стартират при относително равностойни по качества и тип мостри въоръжение.
„ Детето на Опенхаймер “ трансформира това. И го трансформира радикално. Американското предимство във връзка с нуклеарните оръжия обаче е кратковременно. На 29 август 1949 година е изпитана първата руска атомна бомба, което отприщва траяла четири десетилетия конкуренция по въоръжаване сред Съединените щати и Съветския съюз. Паралелно с това до наши свои нуклеарни стратегии създават и развиват Англия, Франция, Израел, Индия, Пакистан, Китай, Иран, Северна Корея и за известно време – Южна Африка. Така нуклеарната мощ се оказва многополюсна, разгръща се дифузно и стопира да бъде прерогатив на една или две суперсили. И посочваният от Маргарет Тачър сдържащ резултат в действителност като че ли проработва. Независимо от районните спорове сред Индия, Пакистан и Китай да вземем за пример, в никакъв случай не се стига до широкомащабна война сред някоя от тези страни, тъй като опцията за включването на „ нуклеарната карта “ е доста сериозна. Натрупването на капацитет от атомни бомби играе сдържаща роля сред Съветския съюз и Съединените щати, тъй като алтернативата на договарянията постоянно остава взаимното заличаване и световната злополука. Дори в най-напрегнатите моменти на Кубинската рецесия директният канал за връзки сред Москва и Вашингтон не стопира да работи, а външният министър на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико посещава освен американската столица, само че даже Белия дом, където след публична вечеря си приказва с президента Джон Кенеди при закрити порти в продължение на два часа. Нещо, което един от най-значимите съветници и биографи на президента Тед Соренсен разказва в своята книга, отдадена на Кенеди, с доста огромни детайлности. И нещо, което отсъства за жалост в днешната действителност.
Но има ли го оня миг, в който нуклеарното оръжие може да се трансформира в средство за политически шантаж? След началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 година режимът на президента Владимир Путин претърпя редица провали. И до момента в който войната продължава към този момент девети месец, първични прогнози, че Киев ще бъде високомерен за три дни се сринаха като къща от карти, определяната като втора по-сила войска в света (руската) се оказа с редица тежки дефицити, украинската опозиция се оказа извънредно сполучлива и ефикасна, съветските неудачи се трупаха една след друга – невъзможността да се превземе бързо украинската столица, пролетното евакуиране от трите северни украински области, потопяването на ракетния крайцер „ Москва “, отстъплението от Изюм и харковска област, ударите по стратегически летища и по базата на съветския флот в Севастопол, проблемите на херсонското направление и така нататък На фона на това в Русия се организира първата от времето на Втората международна война частична готовност, а Кремъл се насочи към Иран в търсене на типове въоръжение – дронове и балистични ракети. И стартира да употребява нуклеарния шантаж като оръжие във войната.
Според разнообразни оценки съветският нуклеарен боеприпас към днешна дата се числи на към 6 000 нуклеарни бойни глави – по оценка на Stockholm International Peace Research Institute те са 6 255, което го прави най-големият в света. Следват Съединените щати с 5 550, Китай с 350, Франция с 290, Англия с 225, Пакистан със 165, Индия със 156, Израел с 90 и Северна Корея с 45-50. Петдесет непознати нуклеарни бойни глави по линия на НАТО са ситуирани в Турция, 40 в Италия, 20 в Белгия, 20 в Германия и 20 в Нидерландия. След идването на Владимир Путин на власт Руската федерация стартира да поставя постепенни старания, с цел да резервира своя нуклеарен потенциал и да доближи до равнището, на което той е поддържан по времето на Съветския съюз. На 1 март 2018 година Путин заяви създаването разработването на серия от оръжейни системи от най-ново потомство, които би трябвало да постъпят на въоръжение в идващите години – свръхзвуковите ракети „ Авангард “, тежките междуконтинентални балистични ракети „ Сармат “, свръхзвуковите ракети „ Кинжал “ и „ Циркон “, лазерните бойни системи „ Пересвет “, безпилотните подводни торпеда „ Посейдон “ и крилатите ракети „ Буревестник “ с нуклеарен мотор. В рамките на войната в Украйна бяха употребявани ракети „ Кинжал “, редом с това се извърши тестово стартиране на ракетата „ Сармат “, с „ Циркон “ се организираха последните проби в Северно море и Тихия океан, „ Пересвет “ е на въоръжение и се създава, а тестванията на „ Посейдон “ се организират – неговият ударен капацитет е изключително стеснителен, защото е структуриран да провокира големи нуклеарни цунамита, които да потапят крайбрежни градове, мегаполиси и острови.
Комбинацията от голям нуклеарен боеприпас, системи за неговото потребление, въвеждането в употреба на новите оръжейни системи с незнаен капацитет, както и големите старания на пропагандата основават среда, от която политическото и военното управление в Кремъл се възползва извънредно ловко на фона на военните компликации и неуспехи на фронта в Украйна – нуклеарният му шантаж се трансформира в доста сериозна карта. Възможността на Русия да употребява тактическото нуклеарно оръжие в Украйна на фона на едно огромно военно проваляне е неведнъж коментирана до този миг в това число и от най-висши представители на НАТО. И до момента в който мъчно да се направи дефинитивна преценка до каква степен един деспот в лицето на Путин може да „ натисне копчето “ на фона на това, че армията му не се оказала това, за което той си е мислил и е претърпяла проваляне, и бъде изоставен от последните капки здрав разсъдък, то психологическият резултат от целия нуклеарен диалог интензивно търси да реализира своето – да сътвори чувство за боязън, че в случай че бъде притиснат до стената в Украйна кремълският режим в действителност ще употребява нуклеарно оръжие, което от своя страна ще хвърли извънредно сериозна ръкавица по отношение на НАТО и Съединените щати дали да бъде даден подобаващ нуклеарен отговор. И дали ще се стигне до широкомащабна нуклеарна война. Логиката на Кремъл в тази обстановка следва остарялото схващане, че демокрациите постоянно са по-умерени в своята реакция, по-лесно могат да бъдат ориентирани към договаряния от етични съображения и че един диктаторски режим, разполагащ с нуклеарен боеприпас, може безусловно да ги шантажира, с цел да ги докара до масата на договарянията по въпросите на Украйна. Защото алтернативата в противоположен случай би била нуклеарен удар от съветските военни сили, а оттова началото на евентуална нуклеарна война. И се слага въпросът дали западните демокрации ще реагират по същия метод, както е направил Путин? В това се състои основната цел на нуклеарния шантаж на Кремъл – напън, напън и още веднъж напън, всяване на боязън от потребление на нуклеарно оръжие, изнудване за договаряния и отстъпки. Нещо, което може да остане една от последните карти на съветския президент, в случай че военните компликации на неговата войска в Украйна не престават да се задълбочават.
В този ред на мисли нуклеарният шантаж наподобява от ден на ден се постанова като част от съветската военна теория на фона на войната в Украйна. И това умишлено се укрепва посредством пропагандни старания на съветски публични и неофициални канали – като да вземем за пример излязлата неотдавна информация, че съветски генерали са обсъждали опцията да се употребява тактическо нуклеарно оръжие против украинската войска. Неговата цел е ясна – да компенсира големите дефицити, които съветската бойна машина показва в най-голямата война в Европа от края на Втората международна война насам, и да изнуди преговорен развой и облекчаване най-малко в частична степен на съветските искания. И „ нуклеарната карта “ ще продължи да се употребява с тази цел, а това потребление ще се ускори, в случай че съветските компликации в Украйна се задълбочат на фона на идната доста тежка борба за Херсон да вземем за пример.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
От началото на по този начин наречената „ нуклеарна епоха “, почнала със основаването и потреблението на първите атомни бомби в края на Втората международна, логиката на воденето на военни дейности надълбоко се е трансформирала. Тук бихме могли да перифразираме Маргарет Тачър, която споделя, че свят с нуклеарни оръжия е доста по-стабилен и нуклеарното въздържане служи като доста сериозна превантивна мярка пред започването на огромни военни спорове – за съпоставяне Първата и Втората международна война стартират при относително равностойни по качества и тип мостри въоръжение.
„ Детето на Опенхаймер “ трансформира това. И го трансформира радикално. Американското предимство във връзка с нуклеарните оръжия обаче е кратковременно. На 29 август 1949 година е изпитана първата руска атомна бомба, което отприщва траяла четири десетилетия конкуренция по въоръжаване сред Съединените щати и Съветския съюз. Паралелно с това до наши свои нуклеарни стратегии създават и развиват Англия, Франция, Израел, Индия, Пакистан, Китай, Иран, Северна Корея и за известно време – Южна Африка. Така нуклеарната мощ се оказва многополюсна, разгръща се дифузно и стопира да бъде прерогатив на една или две суперсили. И посочваният от Маргарет Тачър сдържащ резултат в действителност като че ли проработва. Независимо от районните спорове сред Индия, Пакистан и Китай да вземем за пример, в никакъв случай не се стига до широкомащабна война сред някоя от тези страни, тъй като опцията за включването на „ нуклеарната карта “ е доста сериозна. Натрупването на капацитет от атомни бомби играе сдържаща роля сред Съветския съюз и Съединените щати, тъй като алтернативата на договарянията постоянно остава взаимното заличаване и световната злополука. Дори в най-напрегнатите моменти на Кубинската рецесия директният канал за връзки сред Москва и Вашингтон не стопира да работи, а външният министър на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико посещава освен американската столица, само че даже Белия дом, където след публична вечеря си приказва с президента Джон Кенеди при закрити порти в продължение на два часа. Нещо, което един от най-значимите съветници и биографи на президента Тед Соренсен разказва в своята книга, отдадена на Кенеди, с доста огромни детайлности. И нещо, което отсъства за жалост в днешната действителност.
Но има ли го оня миг, в който нуклеарното оръжие може да се трансформира в средство за политически шантаж? След началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 година режимът на президента Владимир Путин претърпя редица провали. И до момента в който войната продължава към този момент девети месец, първични прогнози, че Киев ще бъде високомерен за три дни се сринаха като къща от карти, определяната като втора по-сила войска в света (руската) се оказа с редица тежки дефицити, украинската опозиция се оказа извънредно сполучлива и ефикасна, съветските неудачи се трупаха една след друга – невъзможността да се превземе бързо украинската столица, пролетното евакуиране от трите северни украински области, потопяването на ракетния крайцер „ Москва “, отстъплението от Изюм и харковска област, ударите по стратегически летища и по базата на съветския флот в Севастопол, проблемите на херсонското направление и така нататък На фона на това в Русия се организира първата от времето на Втората международна война частична готовност, а Кремъл се насочи към Иран в търсене на типове въоръжение – дронове и балистични ракети. И стартира да употребява нуклеарния шантаж като оръжие във войната.
Според разнообразни оценки съветският нуклеарен боеприпас към днешна дата се числи на към 6 000 нуклеарни бойни глави – по оценка на Stockholm International Peace Research Institute те са 6 255, което го прави най-големият в света. Следват Съединените щати с 5 550, Китай с 350, Франция с 290, Англия с 225, Пакистан със 165, Индия със 156, Израел с 90 и Северна Корея с 45-50. Петдесет непознати нуклеарни бойни глави по линия на НАТО са ситуирани в Турция, 40 в Италия, 20 в Белгия, 20 в Германия и 20 в Нидерландия. След идването на Владимир Путин на власт Руската федерация стартира да поставя постепенни старания, с цел да резервира своя нуклеарен потенциал и да доближи до равнището, на което той е поддържан по времето на Съветския съюз. На 1 март 2018 година Путин заяви създаването разработването на серия от оръжейни системи от най-ново потомство, които би трябвало да постъпят на въоръжение в идващите години – свръхзвуковите ракети „ Авангард “, тежките междуконтинентални балистични ракети „ Сармат “, свръхзвуковите ракети „ Кинжал “ и „ Циркон “, лазерните бойни системи „ Пересвет “, безпилотните подводни торпеда „ Посейдон “ и крилатите ракети „ Буревестник “ с нуклеарен мотор. В рамките на войната в Украйна бяха употребявани ракети „ Кинжал “, редом с това се извърши тестово стартиране на ракетата „ Сармат “, с „ Циркон “ се организираха последните проби в Северно море и Тихия океан, „ Пересвет “ е на въоръжение и се създава, а тестванията на „ Посейдон “ се организират – неговият ударен капацитет е изключително стеснителен, защото е структуриран да провокира големи нуклеарни цунамита, които да потапят крайбрежни градове, мегаполиси и острови.
Комбинацията от голям нуклеарен боеприпас, системи за неговото потребление, въвеждането в употреба на новите оръжейни системи с незнаен капацитет, както и големите старания на пропагандата основават среда, от която политическото и военното управление в Кремъл се възползва извънредно ловко на фона на военните компликации и неуспехи на фронта в Украйна – нуклеарният му шантаж се трансформира в доста сериозна карта. Възможността на Русия да употребява тактическото нуклеарно оръжие в Украйна на фона на едно огромно военно проваляне е неведнъж коментирана до този миг в това число и от най-висши представители на НАТО. И до момента в който мъчно да се направи дефинитивна преценка до каква степен един деспот в лицето на Путин може да „ натисне копчето “ на фона на това, че армията му не се оказала това, за което той си е мислил и е претърпяла проваляне, и бъде изоставен от последните капки здрав разсъдък, то психологическият резултат от целия нуклеарен диалог интензивно търси да реализира своето – да сътвори чувство за боязън, че в случай че бъде притиснат до стената в Украйна кремълският режим в действителност ще употребява нуклеарно оръжие, което от своя страна ще хвърли извънредно сериозна ръкавица по отношение на НАТО и Съединените щати дали да бъде даден подобаващ нуклеарен отговор. И дали ще се стигне до широкомащабна нуклеарна война. Логиката на Кремъл в тази обстановка следва остарялото схващане, че демокрациите постоянно са по-умерени в своята реакция, по-лесно могат да бъдат ориентирани към договаряния от етични съображения и че един диктаторски режим, разполагащ с нуклеарен боеприпас, може безусловно да ги шантажира, с цел да ги докара до масата на договарянията по въпросите на Украйна. Защото алтернативата в противоположен случай би била нуклеарен удар от съветските военни сили, а оттова началото на евентуална нуклеарна война. И се слага въпросът дали западните демокрации ще реагират по същия метод, както е направил Путин? В това се състои основната цел на нуклеарния шантаж на Кремъл – напън, напън и още веднъж напън, всяване на боязън от потребление на нуклеарно оръжие, изнудване за договаряния и отстъпки. Нещо, което може да остане една от последните карти на съветския президент, в случай че военните компликации на неговата войска в Украйна не престават да се задълбочават.
В този ред на мисли нуклеарният шантаж наподобява от ден на ден се постанова като част от съветската военна теория на фона на войната в Украйна. И това умишлено се укрепва посредством пропагандни старания на съветски публични и неофициални канали – като да вземем за пример излязлата неотдавна информация, че съветски генерали са обсъждали опцията да се употребява тактическо нуклеарно оръжие против украинската войска. Неговата цел е ясна – да компенсира големите дефицити, които съветската бойна машина показва в най-голямата война в Европа от края на Втората международна война насам, и да изнуди преговорен развой и облекчаване най-малко в частична степен на съветските искания. И „ нуклеарната карта “ ще продължи да се употребява с тази цел, а това потребление ще се ускори, в случай че съветските компликации в Украйна се задълбочат на фона на идната доста тежка борба за Херсон да вземем за пример.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ